Детство
Аз помня цветята в малката ваза,
леглото си бяло до тихия кът,
полицата малка и книгите пазя,
те тайни разкриха и верния път.
Аз помня гората с борове стройни
и пейката малка до млада бреза,
под звуците чудни на птиците пойни
аз тичах щастлива с букет от цветя.
Аз помня на татко любимата песен,
гласът на мама нежен и мил.
Китарата светла, акомпа чудесен,
и кака запяваше в хора любим.
И ето в градината синята слива,
под нейните сенки аз книги четях
и волната радост с игрите любими
при тебе, о детство, аз смело мечтах!
Когато плисваше смехът
Към роден кът и брод открит
мислите политат,
където плисваше смехът ни пъстролик
и звучният поток на песента
се вливаше в зелената морава.
А ние, луди в младостта,
плувахме в пороя до забрава.
Милваше ни кукуряк
и нежен мак в полето ширно.
Чучулигата, най-близкия маяк,
ни приветстваше игриво.
С цветя накитен родния ни дом
в съня ми още грее.
Трикатна къща е закрил лика и,
кой ли там сега старее?
Към дом на младост, спомен лих,
към твоето съзвучие литвам,
където птици и китарен звън
полюшваха листата,
А ние, луди в радостта
целувахме пороя и тревата!
Букета на живота
Да бих могла годините да върна,
да положа всичките като цветя
и дните си щастливи да прегърна
с набръчканата си ръка,
избрала бих букет от дните
в игра със моите деца,
с лудориите им щедри
с радостните личица!
Избрала бих и дните светли
пълни с обич, красота.
На влюбена жена са дните
бленсали планински езера.
Но коварно времето изтрива
сластно казани слова,
и само спомените милват
пресъхналите езера.
Да взема ли в букета дните свързани със мъдростта?
В тях прощаваме злините,
но е близо старостта.
Тогава?…
От букета на живота аз най-прекрасното ще подбера.
Годините на майчинството свято
с обичта на моите деца.
Пред камината
Чуваш ли как вятърът фучи в лютата ни зима
и всеки се е скрил в своя си кожух.
Скърца под краката ни снегът сърдито,
а вятърът го носи като пух.
В дома си остани и не излизай!
В камината виж пламакът трепти.
Подържай огъня да не загасва
и стаята да задими.
Порови искриците и не заспивай.
Подържай огъня със клечици дори.
С пухкавия шал на мама заметни се,
с онзи който аз и подарих.
И тогава беше люта зима.
Нямахме за топлото пари.
с маминия шал невероятен
топлихме и своите души.
И топло беше в студената ни стая.
Топлото може всеки миг да излети.
В камината ти огъня подържай
за да не изстиваш шала заметни.
А сънят когато те погали – полегни…
прегърни ти шала
докато се зазори.