Фамилия
Аз съм роден
в зодия “Овен”,
рия с рогата,
печеля борбата.
Брат ми “Телец”
ужким борец,
важен в играта –
троши рогата.
Сестра ми в “Близнак”
с лъскав черпак
всичко прибира
без да подбира.
Баща ми в “Стрелец”
е баш хубавец.
Стреля и рита
в наша защита
Стига за днеска,
че хваща ме треска.
Фамилията наша
тръгва на паша.
Носталгично
Спортен тип съм аз, женичка
закръглена, мъничка.
И случваше се някога… тогава,
някой спре ме дo трамвая:
“Не сте ли вие тая,
от почивна станция в трета стая?”
Нахалника поглеждах гневно:
“Да ме спирате така, нима е редно!”
и важна тръгвах с крачка спортна.
Летях и падах, ставах и се радвах –
трупат се годинки – литнали калинки.
Сега вървя по улици софийски –
момчета срещам с обици, с коси на плитки.
А момичетата – хубавици, стройни са кралици.
Брей, що става?
Гледам си косата – малко изтъняла.
Трака нещо във устата – що ли?
Хайде, няма да го кажа.
Слагам си перука да изглеждам някак по-друга,
но това не ми помага.
Крачки две направя - спирам, оглеждам се и мисля:
Ако чуя “Познавам ви, госпожо,
да се срещнем искам аз отново.” –
наум си обещавам, няма да ругая.
И се пак оглеждам,
ала никой днес не ми го казва.
Имаше мъже тогава, а сега какво им стана?
На виагра се надяват.
Та, нали съм пак женичка,
закръглена, мъничка…
И все повече се убеждавам –
променят се нещата
и мъжете, и децата!
Причина друга няма.
Пенсионерско откровение
Обичам те с килната барета на белите коси
и в износената дреха, проядена от молци,
а когато бос зашляпаш по паркета
с цъфналия на кутрето ти мазол,
иде ми да викна: “сладък си ми мой сокол!”
Крал ми беше, горд и снажен с изискан маниер,
роза ароматна беше, а днес си само пенсионер.
Други са виновни зная,
че вехтее твоя панталон,
но и роклята ми със волани
е от стария ми комбинезон.
Та сме лика и прилика в ретрото фасон,
хайде прегърни ме, ти единствен, мой сокол.
Родна приватизация
Когато Дядо Боже ме повика
ще си тръгна, няма да се вайкам
и кротичко пред боговете
ще призная греховете:
не бях аз грозно пате на земята.
т.е. деликатно ще подскажа,
че променях персонажа…
Ще получа опрощение
и поглаждайки брадата
някой ще ме галне по бедрата.
Хитро ще поглеждам,
голо пъпче ще покажа.
Разнежени Боговете
ще ме канят по домовете.
Там ще им призная –
дошла съм да приватизирам рая.
За ада няма да говорим,
той е на земята.
Отначало ще откажат,
но ще настоявам.
Спестила съм милиони
от надувани балони.
Ще предложа комисионни:
за приятели, роднини – тройни.
За всяко грехоопрощение – такси.
На кандидатите за рая –
службици достойни.
Шампанско ще се лее,
рая ще се разлюлее,
И тогава ще гърмят съобщения:
„На прехода настъпи края,
с приватизацията на рая!”
Спорът
В дните на погрома нравствен,
Морал и Съвест спорят помежду си.
Моралът иска да го величаят
и в дом бедняшки,
и в замъка богат,
и не на думи с него да играят
като клоунът със грим познат.
А без маска нему да се доверяват.
Нали във всякакво желание или страст
вграден е моя дял? И без него –
изплака натъжен Моралът –
пропада слава, чест и власт.
Слушал търпеливо,
на своя ред и Съвестта
изтъкна своите изяви.
Камбанен звън съм – тя добави –
ударът ми е наврет познат.
Понякога и безуспешно
ала бия и не ми е лесно
да удрям до последен на живота праг.
Дълго спорели забравените двама,
та кой ли днес за тях скърби?
Накрая се разбрали неделими
да поровят в закърнелите души.