Черно море
Обичам твоите води прекрасни,
гонидбата и морските игри,
в зори с ухание разлюляни,
пенливите усмихнати вълни.
Обичам шепота във лунни нощи,
когато милваш своя сънен бряг,
аз пленница съм в ласките ти нежни
замаяна от гордата ти власт.
Обичам те море прекрасно,
обичам те във бури и покой.
Сърцето ми владееш страстно
във зимни дни и в дъхавия зной.
Августовка вечер
О, как е светла вечерта
от звуци прелъстена!
Тя пее ли на Шуберт песента
или е от утробата родена!
С лулеещите се крила,
тя носи ме в безвремие
и в притихналата тишина
докосвам най-истинско творение!
***
Като дива кушута в нощи безлунни
сред рой от безверие, хаос и смет
аз търся покоя в есен прохладна
в тих листопад с душа на поет.
Стаени минути с образи светли
плуват в лавинен кортеж,
бледи и грешни възторзите лесни
милват душата в безплоден копнеж.
Хайфа
Симфония си във красотата,
с хармонията на морската си шир
и от грейналата диадема на Кармела
феерия си в танц неповторим!
Ти, град ли си или фантазия
с безбройните игриви светлини,
с гладката повърхност на морето,
с люлеещите се вълни.
Красавица си, Хайфа в лунни нощи,
а южния ти дъх примамва и трепти.
Възторг прелива от твойта прелест.
О, как се радвам, че живееш ти!
Повикай
Слънцето повикай да те стопли,
когато леденее твоята душа,
повикай птици да попеят,
когато в теб е тишина.
Погледай розите във храста дивен,
когато пръскат аромат,
кокичетата нежно мили
под снежна благодат.
Повикай спомена да те погали
към тебе устремен…
Махни тъгата тиха
в този миг от Бога сътворен.
Пролетна магия
Какво ли пих от горските поляни?
Сок божествен или неизвестен елексир?
Пея и прегръщам китки разлюляни
от възторг пияна, часове безпир.
Дали са билки чудотворни
или омагьосана трева,
та терзания многослойни
чезнат без следа.
И летя аз без криле крилата,
с глътки от божествен елексир
щастлива съм сред аромати,
и сред магия на душевен пир.
Разговор с гората
С какво да те сравнявам,
с какви ли думи да те назова?
В душа щом буря се надига,
при теб ли съм – покоя ме закриля.
Косите – листи разлюляни,
шепнат по склона ветровит,
а мислите ми литват
към простора светъл и лъчист.
В тишината онемяла
на славеите слушам песента,
на звуци сладкозвучни
ритъма следя.
И седнала на сенчеста полянка
под шумнала бреза,
за тебе, хубавице горо.
стихове редя!