(1923 - 2015)

Мериям Самуил Мешулам е родена в гр. Кюстендил на 6 март 1923 г. Тя е по-малката дъщеря на Матилда и Самуил Мешулам, който е внук на равина Аврам Мешулам. Със сестра си Жулия прекарват детството и младостта си в родния град. Това са годините на най-позорните човешки деяния – времето на Втората световна война. В която България по необходимост става съюзник на Третия Райх. Фашисткият ред, изразен с приемането на Закона за защита на държавата и бранническите погроми в буквалния смисъл на думата разрушават живота на хората от Еврейската улица. Март 1944 година ще се запомни със заповедта, наложена от Хитлер евреите от страната да бъдат изпратени в концлагера Треблинка. За щастие, както е известно, след смелата намеса на българското население и на видни обществени личности, решението за депортацията е отменена и българските евреи са спасени. Също и тя. Това е болезнена тема която присъства в творчеството на редица видни творци от еврейски произход. Гражданското и емоционално отношение на Мериям към страданията на този народ е отразено в стихотворения, които звучат като кратки поеми – „Звезди”, „Дързост ли е”, „Бдете”, „Последният им път”… В тях веднага се усеща покрусата на младата душа от вилнеещото тогава безумие, познато като програма на Третия райх за прочистване на света от евреите.

Веднага след освобождението – септември 1944 г., идва в София за да продължи прекъснатото образование. Двете сестри Мериям и Жули били прекрасни певици. Еврейската общност в столицата бързо и много успешно възтановява културната си дейност. Така в еврейското читалище „Емил Шекерджийски” под диригентството на Израел Аладжем е сформиран голям и, както се оказва, много успешен хор. През 1947 г. под режисурата на Морис Бениеш подготвят оперетата „Наталка Полтавка”, представена и пред будапещенската публика. На Мериям поверяват алтовата партия на майката, която благославя младите.

С писане започва да се занимава в по-късен период от живота си. Това по-скоро е плюс защото натрупаната житейска мъдрост насища стиховете, които публикува в двете си стихосбирки, с правдивост и дълбочина. Както пише за нея публицистът Даниел Николов в предговора на първата й стихосбирка „Когато съм сама”: „...тя броди по пътищата на душата за да търси своите истини за големите и важни неща от живота. Тях тя споделя с един умъдрен и улегнал тон – позицията на човека, който знае много, но не се натрапва. Всичко има в тази лирика – и живо чувство за природата, и привързаност към родната земя, и много лични, съкровени изстрадани и премислени изповеди. Но над всичко преобладава онази оптимистична жизнеутвърждаваща женска чувствителност, позната ни от ранната лирика на Багряна”.

Съкровената й мечта е била да се посвети на литературата и журналистиката, но… – майка й се разболява и Мериям трябва да се грижи за нея. Така и не успява да отиде на задължителната тогава бригада на Хаимбоаз. Това се оказва фатална преграда за желанието й да следва. Тогавашната изпитна комисия тенденционно намалява оценката на кандидатстудентската й работата и тя остава вън от списъците с приетите студенти. Въпреки това успява да завърши икономика. Работата като счетоводител, инспектор по учебната програма във фармацевтичния факултет и други длъжности са далеч от литературата. Дълго време пише стихове за които никой не подозира. Все пак се осмелява да покаже няколко стихотворения на именития поет и преводач Валери Петров. Истинското творене на качествена лирика и сонети започва след като той я насърчава да продължи.

Темите в творчеството на Мериям са разнообразни – лирични произведения за любовта и природата, изповеди, изтръгнати от дълбините на страданието, не остава чужда на сатиричния жанр, на кратките абстрактни форми. Сонетната форма, която се смята за трудна, поради своята деликатност и прецизност, сякаш най-добре пасва на творческата й нагласа.